ЗА ВЛЮБЕНИТЕ

ДРАГОМИР СТЕФАНОВ

ОБИЧАШ ЛИ МЕ?

Твоите очи са весели и свежи,
преливащи от блясък и от топлота.
В тях танцуват пламъчета смели,
възбудени от силата на радостта.

Погледът ти – чист и лъчезарен
се спира върху моите очи,
а те се смеят и те питат
“Обичаш ли ме ти?”

И мила като нежно цвете
топло ме прегръщаш ти.
Сърцата ни забиват в ритъм,
бурно любовта от тях струи.

Ръцете ни се стискат силно,
непозволяващи съдбата да ги раздели.
И устни търсят устни жадно,
осъществявайки безброй мечти.

Целуваме се много страстно,
щастливи както никога преди.
Изкъпани от любовта прекрасна,
изпитали от елексира й дори.

В миг дъхът ти секва, мила.
Чудесно е това, нали?!
Да, обичаш ме – аз зная
и нищо вече няма да ни раздели!

1992 г.

ИСКАМ

Искам да заспиш в ръцете ми
като малко палаво дете.
Искам да те милвам нежно,
да галя леко твоето лице.

Искам да те гледам дълго,
да виждам, че до мен си ти.
Искам да ти дам това което
не си получила от никого преди.

Искам огънят в сърцето ти
да пламне, да бушува, да гори.
Искам да премахвам всичко,
което може да ни раздели.

Искам винаги да съм до тебе –
в страх, неволи и беди.
Искам да си част от мене
и любовта ни вечно да цъфти!

Искам да целувам тихо
твойте тъжни и замислени очи.
Искам да докосвам с устни миглите,
да роша бавно меките коси…

Искам да заспя в ръцете ти
като малко палаво дете.
Искам да шептиш гальовно,
да галиш нежно твоето момче!

1994 г.

САМО АЗ И ТИ

Бавно гасне светлината,
залезът в златисто се топи.
Сенки дълги чезнат в здрача,
тишина навсякъде цари.

Нощ се спуска над реката,
обсипвайки небето със безброй звезди.
Лек ветрец повява в тъмнината,
на брега сме само АЗ и ТИ.

Седнали сме двама на земята,
обърнати с лице един към друг.
Тихо устните ти шепнат в мрака:
“Приятно ми е с тебе тук!”

Ръцете ни се милват нежно
и моето сърце не спира да тупти.
Аз взимам те в прегръдките си леко
и светът за нас престава да върви.

Времето за нас е спряло,
то няма никакво значение сега.
“Аз имам само тебе, скъпа
и съм сам-самичък на света”.

Любовта ми дава сили.
Имам ли я – аз летя!
Тя окриля ме, издига ме високо
и аз на теб сега ще я даря.

Ще позлатя косите ти с целувки
и сънищата ти в розово ще оцветя!
И когато се събуждаш сутрин
по-леко ще прекарваш през деня!

Ще ти донеса червени рози
отново щом се свечери.
Ще тръгнем бавно към реката
и ще бъдем само АЗ и ТИ!

1994 г.

ЖЕЛАНИЕ

Ти не знаеш колко много те обичам
и нямаш никаква представа за това.
Казваш, че не съм ти безразличен,
но как да бъда сигурен в теб сега?

Ти пазиш чувствата си тайно,
дълбоко скрити в твоята душа.
Аз пък изразявам мойте чувства явно
и открито – с чиста съвест пред света.

Нощно време дълго не заспивам,
опитвайки се мислите за теб да победя.
С часове въртя се и не искам да призная,
че желая Теб в тази глуха тъмнина.

Искам да си тук – в моите прегръдки,
да галя и целувам твоите коси.
Искам да обсипвам тялото ти с милувки,
колкото не си получила от никого преди.

В такива мигове на топлота и обич
бих искал времето за двама ни да спре.
И телата ни от страст да се преливат,
разпалвани от нежността на нашите ръце.

В сладостна отмала ще се сливат нашите тела
и чувството ще бъде с нищо несравнимо!
И думите ще бъдат слаби да опишат любовта,
в която двамата се къпем с теб сега.

1999 г.

ПРОЛЕТ

Отвори очи и погледни,
огледай се наоколо и виж,
как природата възкръсва
целувана от пролетният дъжд.

Безброй снежинки от цветчета
носени от вятъра летят,
тихо ромоли дъждецът,
цветя навсякъде цъфтят.

Иска ти се да почувстваш аромата
на ухаещи дървета и цветя,
вдъхни от мириса на красотата,
докосни магията на пролетта!

Чуй как падат капчици
вода по младите листа,
събери росата в шепи,
докосни зелената трева!

А когато спре дъждът
и облаците се стопят -
небето в синева прелива
и слънчеви лъчи искрят!

Мократа природа се събужда
от ласките на топлите лъчи,
изпълнени със чиста свежест
забравяме за болки и беди.

Трепет пролетта поражда,
надежда свети в нашите души…
С внимание ще те обграждам,
защото…ти си в моите мечти!!!

Ела с мен накрай света,
огледай се в очите ми и виж …
Ела с мен, подавам ти ръка,
не ми отказвай – ще сгрешиш!

2001 г. (прочети зелените букви от горе на долу)

МОРЕ

Лежа на брега върху златния пясък,
лежа на брега под лазурни лъчи,
морето синее, водата проблясва,
вълни се разбиват в пенливи искри.
Слушам как вятърът дипли морето
на малки браздички, на бели черти,
гледам как водата ритмично нараства
на обли красиви вълни.

Вълна след вълна се разбиват
устремени към морския бряг
и сякаш искат да кажат
че нищо не мож’ да се мери със тях

Слънчо се смее отгоре
щедро пръска топли лъчи,
дечица щастливи играят,
пляскат с ръчички на всички страни.

Рибки се стрелкат безгрижно,
плуват в бистрите хладни води,
чайки се реят волно в небето,
смело се носят над стръмни скали.

Ах, как искам да съм птица,
да разперя криле над таз синева,
да полетя високо в небето,
да не спира за мен радостта!

Усмихвам се леко, невинно
завладян от таз красота,
вълните ми шепнат гальовно,
вятърът роши мойта коса.

Виждам далеч навътре в морето
някакъв кораб разпънал плътна,
пътува сякаш търсейки нещо,
като странник бродещ в нощта.

Рисувам по мокрия пясък
замечтан, загледан напред,
рисувам, разсеяно някак,
рисувам …а мисля за теб.
Обичам да слушам песента на морето,
да гледам нощем лунния път
и да мечтая за нещо което
да бъде утеха за нашия кът.

2001г.

НЕКА БЪДЕ СВЕТЛИНА

Усещате ли красотата, красотата в нашите мечти?
Чувствате ли топлината, топлината в нашите души?
Вникнете в себе си, във всяко кътче на сърцето!
Вижте какво има там!
Погледнете с честност, истински, и с плам!
Вижте колко мъка има по Земята!
Дайте да потърсим Добрината!
Да спасим и себе си, и ближния от гняв!
Да спрем да съдим кой е крив и кой е прав!
И нека пак ръцете си да подадем!
И нека бъде вечно светъл ден !!!

2001г.

В ИМЕТО НА ЛЮБОВТА

Ах,гнева…
Гнева, който проявяваш, а после зарад който
съжаляваш…и се обвиняваш.
И искаш времето да върнеш…но дали ще склоня?
Не мога вечно да прощавам, а все прощавам и
прощавам и пак над болката успявам да се извися!
За теб и пак за теб! И мойта чест отново ти дарявам
и не знам дали ще мога някога да спра!!!

Боли ме споменът за теб и денонощно ме изгаря…
не знам дали този път ще издържа.
Рицарят за това е рицар – за да се раздава,
но и да убива щом го предадат!!!

Две рози ще откъсна.
Първата с целувка ще погаля
и ревностно ще пазя, докато ти я даря.
Втората за мене ще оставя и ще пазя…
докато умра … А ти не ме забравяй!!!

2001г.

ЗА ТЕБ

За мен няма значение къде съм,
за мен няма значение какво правя,
за мен има значение само едно : ТИ!
Защото искам да съм само с теб,
да виждам теб, да те докосвам
с вълшебството на нежността,
да се разтапям в топлината на твоите очи,
да потръпвам от допира на пръстите ти,
да те прегръщам и ти да ме прегръщаш.

И да тръпна в очакване на мига,
в който пак ще те видя,
в който отново ще бъдем заедно.
Ах! Как хубаво ми става като знам,
че и ти мислиш за мен така,
както и аз мисля за теб!

И колко е красив копнежа по теб…
като сладка мъка, като топящ се мед –
така горя и аз…по теб!
Сякаш моето сърце е птица,
която се стреми към теб да полети,
да те обгърне с обич и целувки
и нищо това желание не може да сломи!

Попадам в сладък сън когато съм с теб.
Не, не искам никога да свършва този сън!
Искам да съм просто с теб
независимо къде, независимо кога,
просто с теб…дори накрай света!

2002 г.

ТИ СИ МОЕТО БОГАТСТВО

Ти си чиста като искрена сълзица,
свежа като утринна роса,
топла като слънчева усмивка,
нежна като пролетни цветя.

Погледът ти нежно ме обгръща,
преливащ от невинна доброта,
очите ти ме карат да потръпвам,
да потъвам в езеро на сладостта.

Потъвам бавно във блажени чувства,
завладян от твойта чистота,
унесен, леко се отпускам
в прегръдките на любовта.

Възторг и щастие препускат,
обръщат всичко в моята душа,
разтърсен съм от страстни чувства
и ах…не мога да се насладя :

…на тази непрестанна свежест,
на слънчевите искрени очи,
на бликащата от сърцето нежност,
на меките ухаещи коси.

Не вярвах, че отново ще се влюбя,
душата си заключих зад врата,
но за моя изненада ти проникна
и ключа намери … как успя?!

Не спирай да ми се усмихваш! –
така ми даваш толко топлина,
че всичко в мене полудява
и от щастие ми иде да летя!

Усмихваш се прекрасно, мила…
никой друг не може като теб!
А аз не мога да ти се наситя,
жадувам да съм вечно с теб !!!

2003 г.

ОБИЧ

Събуждам се…навън вали.
Тихо падат капчиците дъжд.
Все още неотворил сънени очи
ръка протягам, до мен ли си?!

Леглото ми е празно…и така широко!
Очи отварям за да разбера това,
но не искам да повярвам, че те няма,
силно се надявам да греша!

След миг съм вече буден,
с ръцете си прегръщам мисълта за теб.
Уви, леглото ми е празно – сам съм,
но съм преизпълнен с топлина към теб!

Топлина, която с тебе си дарихме
през изминалата свята нощ!
Разнежени от ласки с теб отпихме
от магията наречена любов!

“Обичам те!”- повтарях многократно
и дори съзнавам, че го шепна и сега…
Всъщност, не моите уста го казват,
изрича го обичащата ми душа!

А тя -душата ми- е като ярък огън,
ще стопли всеки в мразовити дни,
но аз искам само с твойта да я слея
и чудото любов да продължи!

Ах, как искам да те обгърна с обич,
за да забравиш старата тъга!
И тази обич да те пази и закриля
от всичко лошо на света !!!

2005 г.